Well...
Аз имам няколко блога и всеки има различно предназначение. Имам един, в който някога записвах изводи и важни неща, но вече ще ползвам за пълни глупости, ей така, за пред хората. Имам и друг, който ползвам именно пред познати и приятели - пиша неща, които са лични (но не и най-личните), но ги пиша по начин, невъзможен за разбиране, поне не както би било издайническо. Някога имах и истински блог, но blogspot ме намрази и все ми се сбъгваше. Зарязах го, но още си стои. Сега като се замисля, грешката ми е била, че съм си пишела никнейма вместо мейла, но... тъпо дете :/. Там така и не се научих да се чувствам у дома, а може и да съм се научила и да не съм разбрала, защото не зная какво е да си "у дома". Както и да е, идеята е, е ако сега се напъна, ще успея да си вляза в акаунта. Обаче няма смисъл да се опитвам да водя онзи блог, защото тогава бях толкова различна и друга... Поздрав с P.I.F. - Вали. Хубав глас и симпатично звучене, но имат нужда от малко по-развити текстове. Ето, преди два дни направих и първия си общ блог с един човек :Р. А този тук... си е мое убежище, така ми се струва. Ще излъжа, ако кажа, че не е яд, задето го дадох на Мартин. На Емо не съм го давала, той сам го намери (умничкият ми той, кретен 1 :)), с Лекси направихме трампа, понеже бяхме любопитни, а Мон имаше основна заслуга да ми дойде наум да се установя точно тук. Където никой няма да ме потърси, не че хората са примряли за мен. Не целях да обидя сайта, но се движа в среди, където има почитатели на журналите, на wordpress и на blogspot. И нищо, че никой не разбра онова изреждане на имена. Останалите ми читатели са непознати, което ме успокоява. Мога да си говоря каквото ми душа иска и да не се притеснявам, че на следващият ден някой ще ми излезе в чата/в коридора с "Онова в блога ти...". Защото тук наистина пиша неща, които чувствам, но по една или друга причина не искам да обсъждам с други. Както и да е...
Сега исках да изкажа няколко свободни разсъждения за Пропадналостта в България, която по принцип се води като голям проблем. Аз съм момиче от провинцията (не че в столицата няма пропаднали и западнали неща и хора :/), така че имах възможност няколко години да прекарам в такава среда. Става дума за старото ми училище, което си беше най-точно казано в циганската махала. Малко, основно училище, с класове от по 20-на човека. Във всеки клас имаше средно по петима роми, десетина турци (правете разлика, моля. Респект към другите култури) и останалото - натурални българчета, които имат нисък стандарт на живот по вина на родителите си и живеят на... онова място, онзи квартал. И други, които обитават по-приличната част от квартала и просто ги мързи да си търсят по-добро училище. "Ми нали е само до осми клас..." А защо учех там ли? Би могло да се каже, че съм от първия вид българчета, само че нисък стандарт не е точен израз. Да речем, че парите винаги отиваха за дреболии из къщата, никога за по-големи неща като... апартамент в приличен квартал примерно. Още преди да се родя имахме видео плейър, на всеки 4 години го сменяхме с по-хубав (последния - Панасоник, сега стои в хола ми, но дори не е възран с голямата плазма, понеже не се вижда хубаво на нея..виедото, имам предвид, ДВД-тата си светят), бяхме едни от първите с домашно кино, почти винаги сме имали хубава кола, не съм оставала без нови дрехи и без Тоблерон. Но пък живеех Там...
Имах една съученичка, която се премести в новия хубав блок до училището, когато бях трети клас. Баща й беше полицай, а майка й - не помня, но беше жена за пример. Хора с морал и развито чувство за отговорност, с усет за правилното и, разбира се, с големи амбиции за Никол. А Никол беше толкова плахо момиче - аз бях първата й приятелка *гордо*. Беше страшно миличка и добра - това бяха точните думи. Никога не отказваше да помогне на някого. Нежно и чувствително момиче, което се очертаваше да стане прекрасна жена. Господи, наистина, толкова плаха... Беше слабохарактерна и това й изигра лоша шега. От страх да не остане сама и да не я сметнат за тъпа и изостанала беше способна да прави всичко, което правеха останалите и не осъзнаваше колко по-различна и по-добра е от тях, но пък и как да го осъзнава? Беше само на 13, когато сбърка посоката. Кой да й каже, че характерът на човек винаги може да бъде засилен, ако има кой да му помогне и даде тласък, но веднъж ако попадне в грешна компания, това може да й навреди много. Още помня каква искаше да стане като порасне - ветеринар. Обожаваше животните. И сигурно още ги, няма как да знам. Веднъж я попитах каква е детската й мечта, а тя отвърна "Ами, да лекувам животни.", после я попитах за какво си мечтаеше след първата година на училище, когато повечето деца се лишават от детските си мечти за професии, тя каза "Ветеринар!". Случайно я срещнах преди година, все още иска да е ветеринар :). Както и да е, тя беше умна. Винаги учеше, дори четеше книги някога. Но както казах, в училището не преобладаваха такива хора, а тя умираше от страх да не я отритнат заради различността й. Веднъж не си научи и й писаха двойка по история. После не си научи още много пъти. На изпитите след 7-ми клас имаше тройки, както всички останали. Наречете го злорадстване, но невярващо гледах моите 6.00 по БЕЛ и 5.75 по математика и си мислех колко е хубаво да не си като тях... И мисля, че Никол пропуши заради тях. Заради всички онези, които пушат по коридорите и още в шести клас започват да водят полов живот ^^. В осми клас момичетата отсътват, раждат и после се отправят към някоя професионална гимназия. Убийте ме, не мога да открия телефона на Никол, за да седна и да поговоря с нея. Но по всяка вероятност са й се случили толкова много неща (в покрайнините живота тече наистина на бързи темпове), че вече не е момичето, което познавах. И от чието неизчерпаемо желание да помага се възхищавах. 
С тази история исках да покажа, че не всички, които изглеждат пропаднали, са лоши. Много неща не зависят от самите..деца? Чудно ми е как родителите приемат дъщеря си. И като видяха, че това й се отразява зле, защо не я издърпаха? Толкова ли е трудно да направиш голяма жертва в името на бъдещето на собственото си дете? Gosh... Тя няма да стане ветеринар. Не знам по чия вина. Но наистина няма да стане ветеринар.

Пропуснах да кажа, че заминавам за 1 седмица. Просто не ме търсете :). Като коментар се отличава повече като важно съобщение.