Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2007 15:48 - Caramel
Автор: ilreya Категория: Лични дневници   
Прочетен: 577 Коментари: 0 Гласове:
0



Чудя се какво точно искам да кажа днес. Намерих малко време, та веднага поех някаква инициатива в опит да го оползотворя. Хм...
Щях да разказвам за карамела.
В петък се прибирах от училище по обяд. Както винаги, когато имам нужда от уединение в мислите си, комбинирано с чист въздух, предпочетох да не кисна (слънчасвайки о.0) на автобусната спирка, където да очаквам поредното мръсно и тясно возило, в което се носи натрапчивата миризма на мръсни стотинки, пенсионери и фасове.  Избрах да мина през центъра, след това през парка, а после надясно, за да се добера до вкъщи... все пак не забравих, че си имам крайна дестинация. Въпросната описана процедура извършвам един до пет пъти седмично. Та в петък реших, че имам нужда да си прочистя главата, понеже очаквах някого. Изпих едно бяло фрапе с приятелки, а после продължих към парка. 
Нищо особено. Забързани хора, слънчасали лелки, мърморещи разни неразбории на чист русенски към своите съпрузи (Еей, начи, що ни си зехми слънчейвите учила, ноу сме прости, ама ти повече! Пу, да го къкат гугутките туй пруклето слънци!). Вече дори не са ми забавни. Жегата явно беше толкова голяма, че дори в сенчестия парк липсваше типичният за сезона наплив от търсещи сянка русенци и туристи. Неизвестно защо, аз не си пуснах mp3-player-а, а предпочетох да слушам писъците на децата и оплакванията на майките им. Вървях си право напред, гледах съвсем безучастно, унесена в светли и не толкова светли мисли. И по едно време спрях. Пред мен стоеше едно малко момиченце, което ме беше гледало поне 2 минути без да откъсне очи от мен. А сега стоеше на пътя ми и се взираше в мен с големите си кафеви очи. Сетих се, че трябва да се усмихна (окуражавана от майка му, седяща на най-близката пейка). То сякаш засия от моя признак за внимание към него, хвана се с 2 ръчички за роклята, осука я леко притеснено около себе си и каза "Много си хубава" с най-невинното детско гласче, което съм чувала. После сведе глава засрамено, а след това пак ме погледна... крадешком. Роклята на момиченцето беше зелена, затова аз само се усмихнах по-широко и казах "Е, не и колкото теб. Ти си една малка, горска фея", а след това продължих по пътя си. 
Чудя се дали това дете ще запомни, че някога е видяло някаква какичка, която му се е сторила хубава, му е казала, че е горска фея. Дали някой ден, в един определен момент, няма да изпита нужда да си припомни тези думи?
 Защото аз още помня... Спомням си. Бях на пет. Кака Роси (на 5 бях!) беше най-красивото момиче, което бях виждала. Тогава тя е била на 22, може би 23. Когато ме видя за пръв път, погледна ме, премигна, после пак се втренчи в мен и след като се увери, че аз съм Ани, която трябва да стои цял ден при нея, каза следното: "Ако красивите блезолики жени са мляко, а чернокожите хубавици - шоколад, то тогава ти си карамел." Тогава наистина не разбирах думите й, дори не й обърнах внимание. Но преди около месец чух Milk на Garbage и се замислих дали в млякото, шоколада и карамела няма нещо повече от вкус. Защо е именно "I am milk"...
Аз наистина съм карамел. Не съм толкова чиста и нежна като млякото. Не съм и с толкова натрапчив вкус като шоколада. Но съм сладка. Понякога толкова много, че започвам да горча (но не като шоколада) и на другите им призлява. Повечето хора предпочитат млякото и шоколада пред карамела. Обаче веднъж когато някой усети истинския му вкус, след време го поисква отново. Твърде обикновена, но и твърде тежка съм за ежедневна консумация. Интересен факт е, че самата аз не обичам карамел. Но не съм и във възторг от собствената си персона, така че не съм изненадана. Аз съм карамел.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ilreya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 36081
Постинги: 16
Коментари: 10
Гласове: 65
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031