Пуснете си това. Изгледайте го. А сега... четете. 
http://youtube.com/watch?v=Q9t7TrCESnM
Има една много интересна разновидност на чувството за притежание. Наблягам на думата "разновидност", защото самото чувство за притежание е нещо доста по-различно. А тук имаме дори примеси на чувството за принадлежност. Става въпрос за онова усещане, че си нечий, без да оспорваш това. Не си нечий в онзи смисъл, в който трябва да удовлетворяваш чуждото желание за сметка на своето собствено. Говоря за сладката-опасна зависимост от някого.
Хората пътуват много (метафорично, окей?), срещат се едни други, напускат чужди животи, влизат в нечие и друго сърце и после пак продължават своя път. Но... каквото и да става, както и да става, понякога имат нужда да знаят, че има къде да се върнат. Искат място, където да се чувстват защитени, обичани, дори опитомени. Нужда от граници, които да съществуват единствено, за да ти напомнят, че не си се загубил в безкрайната си свобода, а има конкретно пространство, в което си Някой. За Някого. Ти просто си негов(а). Знаеш, че можеш да му кажеш всичко. Знаеш, че би направил(а) всичко за него, поставяш го над абсолютно всичко останало около теб. Когато те гледа в очите, не отбягваш погледа му, защото знаеш, че очите ти му принадлежат. Когато държи ръката ти, не го пускаш, защото и тя му принадлежи. Не се изтръгваш рязко от прегръдките му, защото той има право да те прегърне... дори това да означава ти да се чувстваш открита (-ит) за момент, макар и защитена (-ен) от обятията му. Не отбягваш целувките, защото кожата ти също е негова, тъй като главно заради него се оставяш за те брули вятъра. Ти си негов(а). Просто си.
Това може да стане опасно, ако той не те обгрижва достатъчно. Дори да го прави, пак може да се изложиш на опасност... Голям риск е да позволиш да те опитомят. Истински кошмар са нощите, в които просто стоиш и плачеш от безсилие, защото всичките ти мисли и желания са приели неговия образ. А него го няма, естествено. И ти си сама (или сам, евентуално), в тъмното, чудиш се къде е той и какво прави, дали е добре, дали случайно не му е лошо или е изморен... усмихваш се при внезапното желание да му направиш чай. После се сещаш, че него го няма, да. Вярно... Какво ли би ти говорил в този момент, ако беше с теб? Догадки, които те разсмиват или интригуват. И после?
Сълзи. Много. Потоп. Него го няма, а ти си...Опитомена (опитомен) си. 
Опитомена съм.
Gosh, опитомена съм.
П.П. Може пак да си пуснете песента от началото на поста. Няда да ви се смея, ако си поплачете. С мен...